Защо животът е толкова красив,
а в същото време и нетърпелив.
Всичко се върти в един кръговрат
от чувства и съдби.
От много болка и мъничко лъжи.
Сякаш,че живеем нечий друг живот,
а своя собствен е един
неспирен мироглед.
И всичко се върти в главата ми,
све едно,че не съм човек,
а цялото ми аз е душата ми!
И всеки път,когато погледът ми
търси теб в голямото пространство,
се оказва,че си много надалеч,
тъй както е звездата в небето.
Колкото повече се стремиш да я
стигнеш,да я докоснеш,
толкова повече тя се
отдалечава от теб.
Но никога не угасва надеждата
в сърцето ми,
че някой ден ще дойде мигът,
когато без да искам ще те
срещна,че ще те докосна.
Очите ми са винаги влажни,
а ръцете ми все по-топли.
Лицето ми е пак унило,
а сърцето ми все по-тъжно от преди.
И свеки път не спирам да се питам,
КЪДЕ СИ ТИ?